Ханни - 2
Висока скрита бариера,
която с мисли си градила,
не беше ли една химера,
че тя от мен те е прикрила?
Пред тебе свеждах си очите,
да скрия вярата в душата...
Лъчите светли са за дните,
когато ме плени вината.
Щастлив човек бях, дивна Ханни –
жена безценна и любима!...
Мечтите ми – на куп събрани –
са в свят, когато теб те имах.
ред.: 17,35 ч., 30 ноември 2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
Уханна Ханна