Висока скрита бариера,
която с мисли си градила,
не беше ли една химера,
че тя от мен те е прикрила?
Пред тебе свеждах си очите,
да скрия вярата в душата...
Лъчите светли са за дните,
когато ме плени вината.
Щастлив човек бях, дивна Ханни –
жена безценна и любима!...
Мечтите ми – на куп събрани –
са в свят, когато теб те имах.
ред.: 17,35 ч., 30 ноември 2020
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Уханна Ханна