Хаос
Нощ,
поляна,
гръм,
дърво,
искра
и пламък.
Дъжд,
стъкло
и двама,
сякаш са една
голяма капка
от
горящото
дърво.
Падат
птици,
жици,
светофари.
Бетон,
асфалт,
квартали,
безразлични наблюдават.
Гръм в пясък е стъкло,
капка върху почва е дърво.
Защо в хаосa двама сме едно?
В реда нима не би могло!
И падаме,
но няма смисъл да сме тук.
Откъсвам те от мен
и ти оставаш само звук
на птици от горящите дървета
и от съчките се чува пук, пук, пук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нечарм Всички права запазени
