Нощ,
поляна,
гръм,
дърво,
искра
и пламък.
Дъжд,
стъкло
и двама,
сякаш са една
голяма капка
от
горящото
дърво.
Падат
птици,
жици,
светофари.
Бетон,
асфалт,
квартали,
безразлични наблюдават.
Гръм в пясък е стъкло,
капка върху почва е дърво.
Защо в хаосa двама сме едно?
В реда нима не би могло!
И падаме,
но няма смисъл да сме тук.
Откъсвам те от мен
и ти оставаш само звук
на птици от горящите дървета
и от съчките се чува пук, пук, пук.
© Нечарм All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
