Нощ,
поляна,
гръм,
дърво,
искра
и пламък.
Дъжд,
стъкло
и двама,
сякаш са една
голяма капка
от
горящото
дърво.
Падат
птици,
жици,
светофари.
Бетон,
асфалт,
квартали,
безразлични наблюдават.
Гръм в пясък е стъкло,
капка върху почва е дърво.
Защо в хаосa двама сме едно?
В реда нима не би могло!
И падаме,
но няма смисъл да сме тук.
Откъсвам те от мен
и ти оставаш само звук
на птици от горящите дървета
и от съчките се чува пук, пук, пук.
© Нечарм All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
