6.12.2018 г., 16:26

Хаос

1.3K 8 2

Около нея винаги цареше хаос.

Шкафчето над леглото и отрупано с чаши и пакетчета.

Коя от сок, коя от вино, коя пък за вода.

Опаковките от среднощното и ядене на шоколад.

Препълненият пепелник.

Все се канеше да ги изхвърли.

В душата ѝ пък беше сметище.

Парченцата от разбитото сърце.

Хартииките на празните обещания,

тук-там и някоя снимка –

от когато е била щастлива.

Около нея (и в нея) беше хаос.

Нищо не изхвърляше.

Стаята и душата ѝ бяха препълнени.

С ненужни боклуци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...