6.12.2018 г., 16:26

Хаос

1.2K 8 2

Около нея винаги цареше хаос.

Шкафчето над леглото и отрупано с чаши и пакетчета.

Коя от сок, коя от вино, коя пък за вода.

Опаковките от среднощното и ядене на шоколад.

Препълненият пепелник.

Все се канеше да ги изхвърли.

В душата ѝ пък беше сметище.

Парченцата от разбитото сърце.

Хартииките на празните обещания,

тук-там и някоя снимка –

от когато е била щастлива.

Около нея (и в нея) беше хаос.

Нищо не изхвърляше.

Стаята и душата ѝ бяха препълнени.

С ненужни боклуци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...