Хаотично... за един живот
и пак продължаваш.
Обичаш и мразиш,
презираш и си безразличен.
Смееш се и после страдаш.
Вървиш напред по пътя на живота
и назад се връщаш по ничия насока.
Красиви спомени, бленувани мечти,
отразяващи се в две детски очи.
Мълчиш, говориш много.
Чакаш и си вечно чакан...
Причина сякаш няма... логика също.
Сред разпилени мисли се луташ,
никой не искаш да слушаш...
Живота си живееш
както само ти умееш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЯнКа Всички права запазени