Хаотично... за един живот
и пак продължаваш.
Обичаш и мразиш,
презираш и си безразличен.
Смееш се и после страдаш.
Вървиш напред по пътя на живота
и назад се връщаш по ничия насока.
Красиви спомени, бленувани мечти,
отразяващи се в две детски очи.
Мълчиш, говориш много.
Чакаш и си вечно чакан...
Причина сякаш няма... логика също.
Сред разпилени мисли се луташ,
никой не искаш да слушаш...
Живота си живееш
както само ти умееш...
© ЯнКа All rights reserved.