Скачаш, падаш, ставаш
и пак продължаваш.
Обичаш и мразиш,
презираш и си безразличен.
Смееш се и после страдаш.
Вървиш напред по пътя на живота
и назад се връщаш по ничия насока.
Красиви спомени, бленувани мечти,
отразяващи се в две детски очи.
Мълчиш, говориш много.
Чакаш и си вечно чакан...
Причина сякаш няма... логика също. ...