26.01.2015 г., 10:31  

Харесвам истински мъже...

6K 2 25

Харесвам истински живелите мъже,

онези минали през хиляди тайфуни,

с издраскано от бурите лице,

здрависали се лично със Фортуна.

Със посивелите от битките коси,

в сърцето с неугасваща жарава,

ала запазили в очите сто лъчи,

готови в любовта да се раздават.

Харесвам силните на външен вид мъже,

ала отвътре със души поетски,

очите дето им се пълнят пред дете

и пощуряват заедно съвсем по детски.

Харесвам неподправени мъже

с обноски от отминали епохи,

готови да се бият с ветрове,

за да запазят истинското във живота.

Мъже готови да запалят и война,

и без оръжие да пазят със гърдите

най-скъпата в живота им жена

измежду хиляди единствена открита.


Харесвам... даже и обичам.

И мен съдбата посети веднъж,

когато мислех, че са само приказка

тя срещна ме с най-истинския мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи
  • Истинско! Толкова ми хареса, докосна ме изцяло. Благодаря, Биляна! Поздрави за стиха, така от душата изливащ се, неподправен, прелест!
  • Е, Митко, разби ме... щом прописа стихове заради нея, значи със сигурност е тя
    Красимир, харесването може да премине в обичане
  • Да харесваш и да обичаш са различни неща.
    "Да, девойката в бяло харесвах,
    ала влюбен съм... в синьо сега."
    е написал (в превод) С. Есенин
  • Харесвам неподправени жени ,красиви,диви,непокорни...
    Със лудо пламъче в очите...На небосклона да сияят кат ДЪГА...
    А също мили,ласкави и нежни...Грижовни,предани и верни...
    Харесвам също и обичам...Съдбата срещнаме с една,да видим ТЯ ли е това???
    Сюрпрайз....
    Ха,ХА ХА...
    Поздрави МИС

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...