Hароде мой, с повой повиван чер
Налочихте ли се с човешка кръв?
Е питането мое – реторично.
В скрижалите последният е пръв,
сред вас е седнал Сатаната. Лично.
Нахранихте ли се с бедняшка плът?
Разпънахте ли тънката ни кожа?
По две за лев душите ни вървят
за манекени в ада ще ни сложат.
Навързахте ли ситно грях, до грях?
И как ли спите, имате ли мира?
Водачите си, питахте ли тях,
покорните дали канонизират?
Народе мой, защо си се присвил?
Мечтите ти все болни са. И куци,
незнам си кой те трови с джендър стил
и храни ти дечицата с боклуци.
Отваряй онзи мъничък тефтер,
там Дяконът с душата си е писал,
народе мой, с повой повиван чер,
дано прогледнеш... Инак няма смисъл.
Преживяш кротко сухия комат,
и вярваш на сатрапи, оскотели...
А дяволът си тръгва по-богат,
от пълни църкви, в тъжните недели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Благодаря ви!
