Хартиени жерави
С хартиени жерави дните постлах.
(Разказват, за чудо са нужни хиляда.)
Душата ми сива запърха сред тях
и тихо пред изгрева я изповядах.
Под цъфнала вишна се молих за нас.
Разсипа се цвят в белоснежна магия
и всяка молитва, шептяна без глас,
превърна се в жерав от нежна хартия.
Прегънах надеждите в още един,
по-малък от другите жерави бели.
За него – сина, неродения син –
най-таен копнеж сред мечтите ми смели.
С треперещи пръсти ги сгъвам наред,
за мама един, че е болна и стара.
И жерав за мъничко мир и късмет,
със татко спокоен живот да изкарат.
Накрая прегъвам за целия свят
огромен и пазен в сърцето ми жерав.
И чакам сред вишнево-снежния цвят
пречистено-бяла душа да намеря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
