Feb 29, 2012, 9:22 AM

Хартиени жерави 

  Poetry » Other
1297 0 19

С хартиени жерави дните постлах.

(Разказват, за чудо са нужни хиляда.)

Душата ми сива запърха сред тях

и тихо пред изгрева я изповядах.

 

Под цъфнала вишна се молих за нас.

Разсипа се цвят в белоснежна магия

и всяка молитва, шептяна без глас,

превърна се в жерав от нежна хартия.

 

Прегънах надеждите в още един,

по-малък от другите жерави бели.

За него – сина, неродения син –

най-таен копнеж сред мечтите ми смели.

 

С треперещи пръсти ги сгъвам наред,

за мама един, че е болна и стара.

И жерав за мъничко мир и късмет,

със татко спокоен живот да изкарат.

 

Накрая прегъвам за целия свят

огромен и пазен в сърцето ми жерав.

И чакам сред вишнево-снежния цвят

пречистено-бяла душа да намеря...

                                 

 

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави и целувки за двете Мимита :* Благодаря, момичета!
  • Повече от красиво...
  • Много чист и искрен стих. Поздрави!
  • Благодаря ви, Сиси и Чоно! Поздрави!
  • ...за чудо са нужни хиляда...
    Стих на надеждата!
    Поздравления, Пепа!
  • Благодаря от сърце! Честита Баба Марта и пролетна надежда желая на всички
  • Хубаво пишеш, Пепа!
    Видях жеравите...
  • Браво!
  • Красива и мъдра творба. Поздравления!
  • Здравейте! Мартенски поздрав за всички! Благодаря, че поспряхте под вишнята с мен!
  • Чист, уханен порив... Светъл стих!
    Здравей, Пепа!
  • Вишната ми замириса!
    Поздрав за оптимизма и вярата!
  • Много свежо и много истинско. Всъщност болката винаги е истинска, а добрият стих се ражда именно от болката. Но тук има и полъх на надежда, и философска рамка, и поетични образи. С две думи - успешен стих. Поздравявам!
  • Красив стих!
  • Прекрасно!
  • Благодаря ти, Самир! От много време нося в ума си идеята, но чак сега доби реална форма. Всъщност онова, което ме провокира, е едно хайку, написано след трагедията в Япония миналата година:

    Колко болка има в сърцето ми точно сега,
    а през прозореца цъфна сакура –
    един само мъничък цвят превръща болката в сила.

    Има по един жерав за всички ни, Джулай! Нали надеждата ни крепи, каквото и да се случва

    Поздрав, Алина! Благодаря!

  • Браво!
  • Всички вярваме в малките чудеса
    и се молим да се сбъднат, правейки какви ли
    не "заклинания"...
    Надявам се да остане един жерав и за мен(усмивка)!
    Много ми хареса, благодаря!
  • Останах впечатлен. Така символично ухае на мъдрост...
Random works
: ??:??