В прастарата нощ с теб се скрихме, капките алкохол още по устните ми влажнееха. И там някъде в нощта,там някъде където с теб двама бяхме, станахме едно. Нещо пламна и не угасна, помниш ли как на едно място танцувахме. И тогава разбрахме, че в нас нещо ново живее, че в нас чувство се е зародило. Помниш ли? помниш ли снежните вечери след това помниш ли сълзите солени през нощта помниш ли моя гръб, защото аз помня твоя. Обръщам се за да те видя Помниш ли? За да се отпечаташ в обърканият хаос на моята глава. Помниш ли скъпите думи, помниш ли нежните, докосвания. Но нови сме сега, живота минал преди това не помним и секунда, защото разделиха се нашите пътища, о вече далечни сме ти по своя път пое, аз по моя и казвам ти далече, далече, сме един от друг.
Мисля,че не сте чак толкова далече..И мисля,че всеки един общ момент заедно е запомнен и от двама ви.Защо?Защото никой не забравя нещо,което е оставило отпечатък в душата и сърцето му!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.