21.09.2022 г., 6:36 ч.

Хепиенд 

  Поезия » Друга
358 2 11

Дишаме трудно. Сякаш дрога

трови ни с всяка мисъл. 

Може би пушим твърде много.

Или ни липсва смисъл.

Готвим се уж за роли звездни.

Горди след тях се тътрим.

Само очите, мрачни бездни, 

казват какво е вътре.

 

Истини крием в недомлъвки. 

Вечно с живота спорим.

Дъвчем обиди вместо дъвки.

Само за две калории...

Дните ни — кули нестабилни. 

Думите — остри саби.

Мразим ли, мразим твърде силно.

А сме ужасно слаби.

 

Тегли ни всичко забранено.

Раят ни запустява. 

Завист боде ни — зло вретено. 

Тънем сами в забрава.

Няма сънят да трае кратко, 

трябва да ни целунат!

Ала мечтаем твърде рядко.

Или живеем в унес.

 

Слагаме хепиенда в скоби,

дирим в греха наслада.

Как да признаем — просим обич

с цялата си шарада. 

Никоя улица не е тъмна

щом я огрее слънце. 

Трябва ни вяра, в нас да съмне. 

Стига ни само зрънце.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??