Хепиенд
Дишаме трудно. Сякаш дрога
трови ни с всяка мисъл.
Може би пушим твърде много.
Или ни липсва смисъл.
Готвим се уж за роли звездни.
Горди след тях се тътрим.
Само очите, мрачни бездни,
казват какво е вътре.
Истини крием в недомлъвки.
Вечно с живота спорим.
Дъвчем обиди вместо дъвки.
Само за две калории...
Дните ни — кули нестабилни.
Думите — остри саби.
Мразим ли, мразим твърде силно.
А сме ужасно слаби.
Тегли ни всичко забранено.
Раят ни запустява.
Завист боде ни — зло вретено.
Тънем сами в забрава.
Няма сънят да трае кратко,
трябва да ни целунат!
Ала мечтаем твърде рядко.
Или живеем в унес.
Слагаме хепиенда в скоби,
дирим в греха наслада.
Как да признаем — просим обич
с цялата си шарада.
Никоя улица не е тъмна
щом я огрее слънце.
Трябва ни вяра, в нас да съмне.
Стига ни само зрънце.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
