Patrizzia (Надежда Ангелова)
341 6837
14.08.2019 г., 8:36 ч.

Hезрящи души 

  Поезия » Друга

116 14 16

Върви слепецът с вярното си куче,
коректно го наричаме незрящ,
не вижда, но да чувстваме ни учи,
душата му е камертон трептящ.

 

Опипва той с чувствителните пръсти,
и бялото бастунче му е фар.
Разтварят се за миг тълпите гъсти,
той носи кротко своя скрит товар.

 

Зад очилата тъмни крие птици.
В гъмжило хорско островче покой.
Около него хора без зеници,
след суета и глад вървят под строй.

 

Поглеждат го под вежди, някак скришно
недъгът му е чужд. И ги теши.
Бастунчето за него е излишно,
сред хората с незрящите души...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.