Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
Aug 14, 2019, 8:36 AM

Hезрящи души 

  Poetry » Other
891 15 13

Върви слепецът с вярното си куче,
коректно го наричаме незрящ,
не вижда, но да чувстваме ни учи,
душата му е камертон трептящ.

 

Опипва той с чувствителните пръсти,
и бялото бастунче му е фар.
Разтварят се за миг тълпите гъсти,
той носи кротко своя скрит товар.

 

Зад очилата тъмни крие птици.
В гъмжило хорско островче покой.
Около него хора без зеници,
след суета и глад вървят под строй.

 

Поглеждат го под вежди, някак скришно
недъгът му е чужд. И ги теши.
Бастунчето за него е излишно,
сред хората с незрящите души...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??