ххх
Ръждивото пространство тихо стърже
в душите ни, преситени и слепи,
успява с обещания да върже
мечтите. И болки да прилепи
отляво, там, където в спазми глухи
сърцата ни отчаяно се борят.
Съветвайки ни, философи кухи
безсмислено със истината спорят.
И чувствата за следващото Утре
в агония се гърчат на земята.
Реалността със разкривена мутра
диктува правилата на играта.
А ние питаме къде сгрешихме,
ще можем ли в оставащото време
с горчилката, която не допихме
да се простим със смазващото бреме
на упреци, закани и обиди
и влюбени да паднем на колене.
Когато наближи да си отидем,
парче Любов на Оня свят да вземем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
