ххх
Ръждивото пространство тихо стърже
в душите ни, преситени и слепи,
успява с обещания да върже
мечтите. И болки да прилепи
отляво, там, където в спазми глухи
сърцата ни отчаяно се борят.
Съветвайки ни, философи кухи
безсмислено със истината спорят.
И чувствата за следващото Утре
в агония се гърчат на земята.
Реалността със разкривена мутра
диктува правилата на играта.
А ние питаме къде сгрешихме,
ще можем ли в оставащото време
с горчилката, която не допихме
да се простим със смазващото бреме
на упреци, закани и обиди
и влюбени да паднем на колене.
Когато наближи да си отидем,
парче Любов на Оня свят да вземем.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
