10.07.2010 г., 15:06

ххх

1.4K 0 1

Плаче объркано стихотворение,

ненаписано докрай.

Започва с "Любими..."(следва сравнение),

идея за края ти ми дай.

 

В него да има от всичко по малко,

както в самия живот.

Тя да не е феминистка жалка,

нито той в любовта Дон Кихот.

 

Ревност, страдание, отмъщение,

гняв, нежност, чувствен секс за финал,

копнеж, трепет и опрощение,

скромен намек за сватбен воал.

 

Ти не желаеш да си автора,

нито пък главен герой.

Текстът е моя любовна метафора,

но почеркът си е лично твой.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...