10 jul 2010, 15:06

ххх

1.4K 0 1

Плаче объркано стихотворение,

ненаписано докрай.

Започва с "Любими..."(следва сравнение),

идея за края ти ми дай.

 

В него да има от всичко по малко,

както в самия живот.

Тя да не е феминистка жалка,

нито той в любовта Дон Кихот.

 

Ревност, страдание, отмъщение,

гняв, нежност, чувствен секс за финал,

копнеж, трепет и опрощение,

скромен намек за сватбен воал.

 

Ти не желаеш да си автора,

нито пък главен герой.

Текстът е моя любовна метафора,

но почеркът си е лично твой.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...