Плаче объркано стихотворение,

ненаписано докрай.

Започва с "Любими..."(следва сравнение),

идея за края ти ми дай.

В него да има от всичко по малко,

както в самия живот.

Тя да не е феминистка жалка,

нито той в любовта Дон Кихот.

Ревност, страдание, отмъщение,

гняв, нежност, чувствен секс за финал,

копнеж, трепет и опрощение,

скромен намек за сватбен воал.

Ти не желаеш да си автора,

нито пък главен герой.

Текстът е моя любовна метафора,

но почеркът си е лично твой.