10 июл. 2010 г., 15:06

ххх

1.4K 0 1

Плаче объркано стихотворение,

ненаписано докрай.

Започва с "Любими..."(следва сравнение),

идея за края ти ми дай.

 

В него да има от всичко по малко,

както в самия живот.

Тя да не е феминистка жалка,

нито той в любовта Дон Кихот.

 

Ревност, страдание, отмъщение,

гняв, нежност, чувствен секс за финал,

копнеж, трепет и опрощение,

скромен намек за сватбен воал.

 

Ти не желаеш да си автора,

нито пък главен герой.

Текстът е моя любовна метафора,

но почеркът си е лично твой.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...