laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
5.06.2018 г., 10:05 ч.  

ххх 

  Поезия
5.0 / 1
317 0 0
Душата ми е като камък вече.
Покапа кръв по ризата девича.
Виновен залез тромаво се свлече
и аз не мога никой да обичам.
Коруба празна стана ми сърцето.
Сто прилепа във него закрещяха.
Светът се изтърбуши там, където
преди магнолии безспир цъфтяха.
А вик на жерав – страшен и протяжен,
разтегли ми небето до безкрайност.
Уви! Не ми е никой, никой, важен.
Препъвам се в безсмислена случайност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
  • kesten_2 Стъклена жена
    Стъклена жена
  • vega666 (Младен Мисана) В тишината на изгубеното време
    В тишината на здрача олеквам пречистен. Дълг съм - петаче, в ръката на скитник. Ехо от мисли - ......
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) Железен!!!
    Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Мълчание
    Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »