Jun 5, 2018, 10:05 AM  

ххх

  Poetry
424 0 0

Душата ми е като камък вече.

Покапа кръв по ризата девича.

Виновен залез тромаво се свлече

и аз не мога никой да обичам.

 

Коруба празна стана ми сърцето.

Сто прилепа във него закрещяха.

Светът се изтърбуши там, където

преди магнолии безспир цъфтяха.

 

А вик на жерав  – страшен и протяжен,

разтегли ми небето до безкрайност.

Уви! Не ми е никой, никой, важен.

Препъвам се в безсмислена случайност.

 

И все се мъча да се овладея.

Да пресушá на извора тъгата. 

Да имитирам бодро, че живея

и всеки ден не е случайна дата. 

 

Опитвам се... Неволно или волно

се вглеждам на цветята във очите.

Но слънцето ми пак залязва болно,

не мога да му задържа лъчите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...