ххх63
На Емо
Не ми изпрашаш поздрав по глухарче,
с дъха си миглите ми повече не сресваш...
Дори и името ми някак си нагарча,
че няма кой сега да го изрича често...
И няма я страстта по моите устни,
(а нощите така на теб ухаят )...
Не иска кожата ми да те пусне,
сънувам, че сме двамата във Рая.
Тревичките разпитвам все за тебе...
Знам, ти ме виждаш, ала аз не мога...
Безумно всеки ден си ми потребен,
за да изпиеш моята тревога.
Ела, когато август клепки спусне!
В ръка вземи душата ми ...тя чака!
Дамгосай тялото ми с топли устни
и запали звезда за мене в мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
