ххх72
530
0
0
на Емо
Сега съм толкова различна -
отприщен плач, замръзнал смях,
ту разпиляно хаотична,
ту бяла като чакан грях.
Особена съм. Не приличам
дори на себе си, дори
на най-красивото момиче
каквато често бях преди.
Очите ми се промениха.
Косата ми и тя угасна.
Лицето ми отплува тихо
в посока, никому неясна.
Не съм стихията гореща.
След тебе друга съм.... да знаеш...
Когато в Твоя Свят се срещнем,
по обичта ще ме познаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
