ххх72

                 на Емо

Сега съм толкова различна -

отприщен плач, замръзнал смях,

ту разпиляно хаотична,

ту бяла като чакан грях.

Особена съм. Не приличам

дори на себе си, дори

на най-красивото момиче

каквато често бях преди.

Очите ми се промениха.

Косата ми и тя угасна.

Лицето ми отплува тихо

в посока, никому неясна.

Не съм стихията гореща.

След тебе друга съм.... да знаеш...

Когато в Твоя Свят се срещнем,

по обичта ще ме познаеш!