14 мар. 2018 г., 11:42

ххх72

536 0 0

                 на Емо

Сега съм толкова различна -

отприщен плач, замръзнал смях,

ту разпиляно хаотична,

ту бяла като чакан грях.

 

Особена съм. Не приличам

дори на себе си, дори

на най-красивото момиче

каквато често бях преди.

 

Очите ми се промениха.

Косата ми и тя угасна.

Лицето ми отплува тихо

в посока, никому неясна.

 

Не съм стихията гореща.

След тебе друга съм.... да знаеш...

Когато в Твоя Свят се срещнем,

по обичта ще ме познаеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...