14 мар. 2018 г., 11:42

ххх72

531 0 0

                 на Емо

Сега съм толкова различна -

отприщен плач, замръзнал смях,

ту разпиляно хаотична,

ту бяла като чакан грях.

 

Особена съм. Не приличам

дори на себе си, дори

на най-красивото момиче

каквато често бях преди.

 

Очите ми се промениха.

Косата ми и тя угасна.

Лицето ми отплува тихо

в посока, никому неясна.

 

Не съм стихията гореща.

След тебе друга съм.... да знаеш...

Когато в Твоя Свят се срещнем,

по обичта ще ме познаеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...