15.06.2008 г., 12:33  

Хиберния - 2част

1.5K 0 0

"Тъмна нощ, потайни доби,

ето ние трите сме готови.

Ний сме вещици и чародейки,

магьосници велики.

Вълшебници и чудодейки,

омайници велики.

Мрачна гора, въздух горещ,

пълна луна, въздух горещ.

Огъня гори, казана силно ври.

И трите ръце да прострем

и думи вълшебни да изречем:

 

"О, Духове от Небесата.

О, Духове на Светлината.

Тази нощ се молим,

за Хиберния Велика.

За спасение се молим,

за Хиберния многолика.

За спасение на Душата,

от разрухата на тъмнината.

Спасете Душата на  Хиберния

от мрака на Ада - черния.

Покажете и светлината

и я изведете от тъмнината.

 

Спасете я от Балор

и от неговиярод,

от черния фомор

и мрачния народ.

Спасете я от грехопадението

и самоунищожението.

Спасете я от ужаса и от страха

и от сриването и в праха.

О, Духове на Светлината,

призоваваме Ви тази нощ

със една молба гореща.

Призовете духовете на Земята

на Звездите и Луната

и разкрийте бъдещето на земята,

на Хиберния - съдбата и след тази нощ -

нощ съдбовна и прокобна.

И разкрийте бъднини и съдбини,

на хората живеещи по тез земи."

 

Ний сме три сестри

и в магията сме най-добри.

Ври, котленце, ври,

бъдещето покажи,

истината ни кажи

и не ни лъжи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...