Хижа в нищото
ХИЖА В НИЩОТО
Да бях се приютила нейде
в забравена от Бога хижа –
ветрец вечерен като вейне,
да ми е леко и безгрижно,
и залезът да се стопява –
на запад в бухналия облак,
да ме заливат с пищна врява
щурчета, бръмбари и сойки,
сребро над покрива да сипят
светулки – бликнали искрици,
и сутрин от росата ситна
да пие смелото къртиче,
и всяка дребна животинка
без уплах да ме подминава,
и с теб да си стоим – двамина,
далеч от суета и слава,
на заранта да се събудим –
по-влюбени от днес и вчера,
това навярно ще е чудо.
И с мен ли си– ще го намерим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
