ХИЖА В НИЩОТО
Да бях се приютила нейде
в забравена от Бога хижа –
ветрец вечерен като вейне,
да ми е леко и безгрижно,
и залезът да се стопява –
на запад в бухналия облак,
да ме заливат с пищна врява
щурчета, бръмбари и сойки,
сребро над покрива да сипят
светулки – бликнали искрици,
и сутрин от росата ситна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up