ХИЖА В НИЩОТО
Да бях се приютила нейде
в забравена от Бога хижа –
ветрец вечерен като вейне,
да ми е леко и безгрижно,
и залезът да се стопява –
на запад в бухналия облак,
да ме заливат с пищна врява
щурчета, бръмбари и сойки,
сребро над покрива да сипят
светулки – бликнали искрици,
и сутрин от росата ситна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up