Хиляда и една целувки
От хилядите
мои целувки
попил е
мелодия нежна.
Под устните
плъзва въздишка...
а ти си далеко...
Но навярно усещаш
как гали
със копринени ласки
съня ти
саксофонът -
от любов посребрял е.
Аз съм влюбена.
И много сама.
С мен танцува
луната във бяло,
потреперват
немирни звезди.
До прозрачност
сега изтъняла,
мойта нощ
под ресници
не спи.
Аз се вслушвам
във тихи мечтания
на саксофона
с протяжните звуци.
И очаквам
хиляда и първата
целувка
от твоите устни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
