Jun 4, 2009, 12:44 PM

Хиляда и една целувки 

  Poetry » Love
650 0 16

От хилядите 
мои целувки 
попил е 
мелодия нежна.
Под устните 
плъзва въздишка...
а ти си далеко... 
Но навярно усещаш 
как гали
със копринени ласки 
съня ти
саксофонът -
от любов посребрял е.
Аз съм влюбена.
И много сама.
С мен танцува 
луната във бяло,
потреперват
немирни звезди.
До прозрачност 
сега изтъняла,
мойта нощ 
под ресници 
не спи.
Аз се вслушвам
във тихи мечтания
на саксофона
с протяжните звуци.
И очаквам 
хиляда и първата 
целувка
от твоите устни.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??