Химн на любовта

Там някъде зад хоризонта

някъде във времето отвъд

отвъд земното и небесното

отвъд цветовете на дъгата…

Небето да пропадне в бездна,

земята под нас да се разтвори,

нищо от това няма значение там

Бог събира, тез които се обичат.

И ги свързва в нежна прегръдка,

с любов препускаща във вените,

любов загнездила се в сърцето,

насъща като въздуха, хляба и водата.

Любов в усмивката на другия,

любов таяща се в щастието му,

любов далечна на проблемите,

далечна на тегобите и страховете.

Мъката е да се живее без любов,

Страхът - да си далеч от любимия,

тегло безмерно е любимия да страда –

но всичко това тя ги надживява.

Ако някого обичаш и той те обича,

какво друго, само това е от значение.

Да споделяш мечтите и кошмарите,

усмивките, сълзите и любовта си…

Ти, само помоли ме и цялата земя ще прекося.

Само помоли ме и ще преплувам всеки океан…

С теб накрая на света веднага ще отида,

моя земя и небе, ти си моя дом и място.

Обичам те като щастието и живота.

Обичам те като сънищата и мечтите.

Обичам те точно такъв, какъвто си

така както ме обичаш и ти.