Химн на любовта
Химн на любовта
Там някъде зад хоризонта
някъде във времето отвъд
отвъд земното и небесното
отвъд цветовете на дъгата…
Небето да пропадне в бездна,
земята под нас да се разтвори,
нищо от това няма значение там
Бог събира, тез които се обичат.
И ги свързва в нежна прегръдка,
с любов препускаща във вените,
любов загнездила се в сърцето,
насъща като въздуха, хляба и водата.
Любов в усмивката на другия,
любов таяща се в щастието му,
любов далечна на проблемите,
далечна на тегобите и страховете.
Мъката е да се живее без любов,
Страхът - да си далеч от любимия,
тегло безмерно е любимия да страда –
но всичко това тя ги надживява.
Ако някого обичаш и той те обича,
какво друго, само това е от значение.
Да споделяш мечтите и кошмарите,
усмивките, сълзите и любовта си…
Ти, само помоли ме и цялата земя ще прекося.
Само помоли ме и ще преплувам всеки океан…
С теб накрая на света веднага ще отида,
моя земя и небе, ти си моя дом и място.
Обичам те като щастието и живота.
Обичам те като сънищата и мечтите.
Обичам те точно такъв, какъвто си
така както ме обичаш и ти.
© Лили Вълчева All rights reserved.
