Хипопотук и Крокодук (на Хипо с :))
Хипопотук и Крокодук
Пръщят и пукат червеи дървесни,
изгарят в буен пламък мислите ми бесни...
А ти полегнала си с гръб към тях
и изведнъж избухваш в буен смях...
Четеш си кротко ти за небесата,
а аз похапнах, напълних пак червата.
За кой ли път се чудя и се мая,
къде ще му излезе края...
Сърфирам тук из мисли чужди,
навирам се без никви нужди,
но гледам да открия себе си,
във брат, сестра или у мене си...
Пращи и стене дървесината,
в огъня изгараме двамината,
хипопотук и крокодук се появиха,
разсмя ни друже, сполай ти и през зимата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Коев Всички права запазени
