Feb 2, 2006, 8:55 PM

Хипопотук и Крокодук (на Хипо с :)) 

  Poetry
1226 0 2



   Хипопотук и Крокодук


Пръщят и пукат червеи дървесни,
изгарят в буен пламък мислите ми бесни...
А ти полегнала си с гръб към тях
и изведнъж избухваш в буен смях...

Четеш си кротко ти за небесата,
а аз похапнах, напълних пак червата.
За кой ли път се чудя и се мая,
къде ще му излезе края...

Сърфирам тук из мисли чужди,
навирам се без никви нужди,
но гледам да открия себе си,
във брат, сестра или у мене си...

Пращи и стене дървесината,
в огъня изгараме двамината,
хипопотук и крокодук се появиха,
разсмя ни друже, сполай ти и през зимата...

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ами не знам дали някой зацепва, ама аз ще си призная
    на финала става дума за Хипо
    ще взема да му го посветя в заглавието, та да е ясно
  • Достатъчно четки вече ти направих, но това тук не мога да го подмина, просто си си ти.
Random works
: ??:??