2 февр. 2006 г., 20:55

Хипопотук и Крокодук (на Хипо с :))

1.6K 0 2



   Хипопотук и Крокодук


Пръщят и пукат червеи дървесни,
изгарят в буен пламък мислите ми бесни...
А ти полегнала си с гръб към тях
и изведнъж избухваш в буен смях...

Четеш си кротко ти за небесата,
а аз похапнах, напълних пак червата.
За кой ли път се чудя и се мая,
къде ще му излезе края...

Сърфирам тук из мисли чужди,
навирам се без никви нужди,
но гледам да открия себе си,
във брат, сестра или у мене си...

Пращи и стене дървесината,
в огъня изгараме двамината,
хипопотук и крокодук се появиха,
разсмя ни друже, сполай ти и през зимата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами не знам дали някой зацепва, ама аз ще си призная
    на финала става дума за Хипо
    ще взема да му го посветя в заглавието, та да е ясно
  • Достатъчно четки вече ти направих, но това тук не мога да го подмина, просто си си ти.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....