Хитър Петър и плесницата
ПЛЕСНИЦА ЗА ПЛЕСНИЦА
(приказка от Сава Попов)
Хитър Петър вървял по улицата. Един турчин-нехранимайко го настигнал и му зашлевил плесница. Петър се обърнал.
— Прощавай, Петре! — рекъл побойникът.
— А-а-а, удари ме пък после — „прощавай!“ — възнегодувал Хитър Петър.
— Помислих, че е кадията!
— Та кадия бие ли се?
— Той ми е приятел — оправдал се турчинът.
— Я ела при кадията, да се разберем по-добре! — хванал го Петър и отишли в съдилището.
— Какво има? — запитал кадията.
— Вървях по улицата, а този човек ме настигна и ми удари една плесница — оплакал се Хитър Петър.
— Тогава нека ти заплати една сребърна пара — присъдил кадията.
Турчинът бръкнал в пояса си, свил рамене и казал:
— Нямам пукната пара!
— Иди да намериш! — лукаво му смигнал кадията да се измъкне.
Петър стоял, стоял … Чакал, но като разбрал, че искат да го изиграят, попитал кадията.
— Колко струва една плесница?
— Една плесница струва една сребърна пара.
Хитър Петър станал бързо, извъртял една здрава плесница на кадията и му казал:
— Нямам време да чакам. Щом приятелят ти донесе сребърната нара, ти я вземи вместо мене, така ще се разплатим за плесницата.
ХИТЪР И ПЛЕСНИЦАТА
Както по улицата тясна Петър си вървял,
един ага - хъшлак, плесник му завъртял.
- Защо?!? - към него Петър се обърнал,
ала на тоз въпрос побойникът отвърнал:
- Прощавай, че плесник ти отвъртях,
но сбърках и в кадията се припознах…
- Какво говориш, мигар се кадия бие?
- Ооо, това шега е, приятели сме ние!
Тогаз го хванал Хитър Петър за ръката:
- Със мен върви! Отиваме при съдията!
И нека да отсъди кой крив е, и кой прав.
И двамата отишли при кадията лукав.
- Кажете ми какво при мен Ви води?
- Както по улицата кротко си вървях
от този мъж отнесох аз пердах.
- Присъждам: зарад таз плесница,
полага ти се сребърна парица!
Хъшлакът във потурите си бръкнал,
джобовете си празни той измъкнал
и смутолевил: „Нямам в мен пари”…
- Не се бави! До час иди ги намери!
Изрекъл туй кадията и смигнал,
а онзи бързо „гълъбите вдигнал”.
Останал Хитър Петър да го чака,
с ръцете нервно мачкал си калпака,
разбрал, че искат да го изиграят
а пък за правдата въобще нехаят.
- Простете, ваша чест, за таз плесница
присъдихте ми сребърна парица?
- Точно така е! Вярно си разбрал!
А Хитър Петър силици събрал,
след туй с десницата корава
му завъртял плесница здрава,
че той видял звезди по пладне,
полюшнал се – аха, аха да падне,
и отговорил Петър с дрезгав глас
- Сега длъжник съм аз на Вас,
но щедро давам Ви в отплата
от онзи хубостник парата.
Пристигне ли, от него я вземете,
а пък след туй със здраве я харчете!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
