2.06.2024 г., 20:51

Хлебарски мисли

708 0 0

Какво усещах, докато правех хляб?

Усещах как цъфри сърдечен баобаб,

усещах как се става смел ербап,

усещах виното мъ цъква до откат

и спряха ме нетрезвени от КАТ.

Усещах как се чувствам много стар,

усещах как прослушах Mazzy Star.

И чувствах сини сливи и глаголи

как спорят за диези и бемоли.

И месих църквата на Кападокия,

и месих църквата на Антиохия

и месих, месих за сестра Евдокия,

и месих, и омесих и епохите.

Какво усещах, щом тестото слегне?

Усещах само, че смъртта ме дебне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йотор Амер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...