22.06.2017 г., 1:44

Хлебарят

994 2 0

 

ХЛЕБАРЯТ
/на Владимир Виденов/

 

Застанал пред листа помолих
ръката ми детска да води
Духът на Отеца Небесен
и в миг озовах се понесен
нагоре към светлите двери.

 

Там глас ги от вътре отвори
– Влез синко! Сполай ти,
че тука от долу дошъл си!
Оглашен не стой ми на прага,
ела ритуала свещ
ен да изпълним!

 

Поседни ми на тази трапеза,
от бокала с кръвта ми пийни си,
отчупи си от хляба ми залък
и вкуси от Христовото тяло,
а след туй почини си и слушай!

 

Преди време при мене отседна
твой брат по съдба и неволя, и
обратно когато от тука си тръгна
от кваста на обредните пити
за своите братя в ръцете понесе!

 

От тогаз на земята с нея замесва
на моите чада насъщния залък!
Иди си със здраве по пътя нелесен,
долу щом слезнеш, последвай хлебаря
в друма житейски със своята песен!

 

15. 06. 2017 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...