mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
21.10.2010 г., 16:37 ч.

Хляб 

  Поезия » Друга
632 1 7

Опекъл хляб,

    усмихна се хлебарят,

въздъхна

    и посегна към пещта,

и с усета

          за земните неща

пое с гърди

от ароматната му пара.

Редеше хляба топъл

                       по тезгяха

и нежно го потупваше

                            с ръце –

най-скъпата си рожба

                          сякаш бе

отгледал

под събудената стряха!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен усет за земните неща имаш Мариане. Ще продължавам да чета
  • Красиво е!!!
  • Аплодирам умението ти да възпееш обикновения човек! Не само талант, а и обичливо сърце е нужно за това. А ти ги имаш, приятелю! Поезията ти ухае на човеколюбие! Поздравления!
  • Твоя хлебар ,с любов си меси хляба а ти с любов замесваш всеки стих,това за теб Мариане аз открих!!!Поздрав!!!
  • С почит към ръцете, които създават хляба!
    Стихът косвено е възхвала за всички обикновени хора, които творят блага.
    Поздравления!
  • с Илко
  • Поздравявам те, че възпяваш най-ценния труд на обикновения човечец!
    Колко бих се радвала, ако героите на нашето време, за които непрекъснато пишат по вестниците и предават по телевизията, не са мутрите, наркопласьорите, чалгаджиите, снобите, корумпираните и други подобни, а хорицата, които безкористно, постоянно и с творчески устрем, се опитват да създават нещо хубаво, нещо, което да носи радост на другите, което би могло да нахрани народа, да го направи по-здрав - духовно или в буквалния смисъл.
    Много, много хубаво стихотворение! В кратка форма си успял да изразиш толкова много и то по неповторим художествен начин.
Предложения
: ??:??