Хляб

Поезия » Друга

762 1 7

Опекъл хляб,

усмихна се хлебарят,

въздъхна

и посегна към пещта,

и с усета

за земните неща

пое с гърди

от ароматната му пара.

Редеше хляба топъл

по тезгяха

и нежно го потупваше

с ръце –

най-скъпата си рожба

сякаш бе

отгледал

под събудената стряха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rozita-p (Росица)

Невероятен усет за земните неща имаш Мариане. Ще продължавам да чета

2010-11-10T08:51:11+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Красиво е!!!

2010-10-22T17:40:46+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Аплодирам умението ти да възпееш обикновения човек! Не само талант, а и обичливо сърце е нужно за това. А ти ги имаш, приятелю! Поезията ти ухае на човеколюбие! Поздравления!

2010-10-22T17:38:25+03:00
longin (Любомир Деничин)

Твоя хлебар ,с любов си меси хляба а ти с любов замесваш всеки стих,това за теб Мариане аз открих!!!Поздрав!!!

2010-10-21T17:54:50+03:00
voda (Елица Ангелова)

С почит към ръцете, които създават хляба!
Стихът косвено е възхвала за всички обикновени хора, които творят блага.
Поздравления!

2010-10-21T17:54:37+03:00