Oct 21, 2010, 4:37 PM

Хляб

  Poetry » Other
763 1 7

Опекъл хляб,

    усмихна се хлебарят,

въздъхна

    и посегна към пещта,

и с усета

          за земните неща

пое с гърди

от ароматната му пара.

Редеше хляба топъл

                       по тезгяха

и нежно го потупваше

                            с ръце –

най-скъпата си рожба

                          сякаш бе

отгледал

под събудената стряха!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен усет за земните неща имаш Мариане. Ще продължавам да чета
  • Красиво е!!!
  • Аплодирам умението ти да възпееш обикновения човек! Не само талант, а и обичливо сърце е нужно за това. А ти ги имаш, приятелю! Поезията ти ухае на човеколюбие! Поздравления!
  • Твоя хлебар ,с любов си меси хляба а ти с любов замесваш всеки стих,това за теб Мариане аз открих!!!Поздрав!!!
  • С почит към ръцете, които създават хляба!
    Стихът косвено е възхвала за всички обикновени хора, които творят блага.
    Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...