Опекъл хляб,
усмихна се хлебарят,
въздъхна
и посегна към пещта,
и с усета
за земните неща
пое с гърди
от ароматната му пара.
Редеше хляба топъл
по тезгяха
и нежно го потупваше
с ръце –
най-скъпата си рожба
сякаш бе
отгледал
под събудената стряха!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.