8.06.2018 г., 10:55

Хлябът на моя живот

479 1 0

ХЛЯБА НА ЖИВОТА МИ

 

Хлябът на живота ми е отдавна опечен.
Събирах прашинки от нерадостно детство,
от младост на страдание, болка обречена,
ръкойките носех, житото млях със сърцето.

 

Месех го с вода и сол от сълзите нелепи.
За набухвател откъсвах от свойта душа.
Печеше се дълго на откършени клетки.
Не стана хляба на моята светла мечта.

 

Но с него аз, все пак, нахраних децата си.
Месо кърваво късах за тях от сърцето си.
Лазех, но теглех за косите съдбата си,
към светлината, поникнала на небето ми.

 

Не сложих в ръцете им земно богатство,
но ги научих на труд, показах им пътя
на любовта, житейски силно братство
и ги пуснах по него сами да вървят.

 

Беззъба, топя трохите от хляба последни
в сълзи от майчина всеотдайна любов,
до дните на края ми трудни, непрогледни.
Към вас, деца, протягам ръцете си бледни... 
дарявам ви от Бога и себе си с благослов...

 

07 06 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...