Хлъзгаме се
ХЛЪЗГАМЕ СЕ
Хлъзгаме се по леда на духовно безхлебие.
Трохите потъват и се стапят в ледохода.
В нас се взира ослепено, тъмно поднебие.
Храним се със смях - шоута по последна мода.
Обличаме маскарадни костюми от историята.
Бием се в гърдите. Като Боримечката крещим.
Но под дрехата сърцето е сляпо, престорено. -
Нали не знаем с чии одежди гордо вървим.
Чакаме някой да ни каже, както някога беше,
как да живеем, какво да любим и мразим.
Тръгваме на път - някъде, ако може по-далече,
смятайки, че така душите си ще опазим.
Не разбрахме, че за хляба така ги продадохме.
Последната хапка в чужбината много горчи.
От родината внуците си мълком ограбихме.
Години ще минат... от нея, в тях няма да има следи.
Под маските се зъбят озверели вълци диви.
След тях за мърша ухилени тичат чакали.
Трофеи човешки в гладна прегръдка са свили.
Ше се осъзнаем ли, Боже? - Едва ли...
16 01 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
