26.08.2008 г., 16:06

Хохо Мбузи

804 0 4
Хохо Мбузи

Той бе невинно черно
същество.
Наивен, по детски любопитен,
с големи бели очи,
които светеха
... от глад ли,
... от уплаха
... или защото питаха.

С тяло на черна пантера,
с ловкостта на пустинен гибон.
с инстинкт на лъв от саваната
и с два черни крака,
боже, колко бе първичен,
ИСТИНСКИ!

Той бе Хохо Мбузи
преди онзи изстрел,
преди голямото клане,
пратило го при майка му,
при баща му,
при братята и сестрите му.

...
Безумие по африкански...
...
Извратена логика
на африкански вожд,
решил кое е най-добро
за племето,
за черните хора,
за Хохо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ние сме Хоховци май.Вожда си го знаем.
    Поредни приветствия!
  • Ха, стих! Опитах се да извикам, да изплача болката на един народ, на една онеправдана раса, дали се е чуло нещо? Не знам, вечното понасяне на мъка и неволята по която тъпче тоя народ изглеждат по презумция.
  • Замислих се...
    Поздравления за стиха!
    6 от мен!
  • !!!
    Поздрав - замисли ме!!!Кой е всъщност Хомо и кой Хохо!!!Много аспекти за размисъл!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...