Aug 26, 2008, 4:06 PM

Хохо Мбузи 

  Poetry » Civilian
593 0 4
Хохо Мбузи

Той бе невинно черно
същество.
Наивен, по детски любопитен,
с големи бели очи,
които светеха
... от глад ли,
... от уплаха
... или защото питаха.

С тяло на черна пантера,
с ловкостта на пустинен гибон.
с инстинкт на лъв от саваната
и с два черни крака,
боже, колко бе първичен,
ИСТИНСКИ!

Той бе Хохо Мбузи
преди онзи изстрел,
преди голямото клане,
пратило го при майка му,
при баща му,
при братята и сестрите му.

...
Безумие по африкански...
...
Извратена логика
на африкански вожд,
решил кое е най-добро
за племето,
за черните хора,
за Хохо...

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ние сме Хоховци май.Вожда си го знаем.
    Поредни приветствия!
  • Ха, стих! Опитах се да извикам, да изплача болката на един народ, на една онеправдана раса, дали се е чуло нещо? Не знам, вечното понасяне на мъка и неволята по която тъпче тоя народ изглеждат по презумция.
  • Замислих се...
    Поздравления за стиха!
    6 от мен!
  • !!!
    Поздрав - замисли ме!!!Кой е всъщност Хомо и кой Хохо!!!Много аспекти за размисъл!!!
Random works
: ??:??