10.06.2010 г., 16:35

Homo Ludens

800 0 5

Homo Ludens

 

Животът, казват, бил сложна игра,

без шаблони и модел на поведение,

без определени правила и карта

с указана посока на движение.

 

Не ме попитаха дали ми се играе -

само връчиха ми  тленно тяло.

Харесвам ли го или не, не зная,

на душата моя дом да бъде щяло.

 

Макар че с него заедно пътуваме,

останахме различни по природа,

аз търся свойта светлина духовна,

то - земните доволства и угода.

 

В училището театрално на живота

имам своя актьорска програма,

понякога съм главен режисьор,

създавам ту комедия, ту драма.

 

Ролята ми днес е по Сервантес,

играя лудия идалго - Дон Кихот,

със вятърните мелници се боря

за смисъла на собствения си живот.

 

В играта се научих да отстъпвам,

но също -  да не се предавам,

след неуспех - отново да опитвам,

след падане - да се изправям.

 

Какви сценарии ще ми предложат,

какви ли роли още ще играя,

декор безмълвен, ангел или дявол -

че Хомо Луденс съм, това го зная!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...