arina-rus (Арина)
77 362
10.06.2010 г., 16:35 ч.

Homo Ludens 

  Поезия
602 0 5

Homo Ludens

 

Животът, казват, бил сложна игра,

без шаблони и модел на поведение,

без определени правила и карта

с указана посока на движение.

 

Не ме попитаха дали ми се играе -

само връчиха ми  тленно тяло.

Харесвам ли го или не, не зная,

на душата моя дом да бъде щяло.

 

Макар че с него заедно пътуваме,

останахме различни по природа,

аз търся свойта светлина духовна,

то - земните доволства и угода.

 

В училището театрално на живота

имам своя актьорска програма,

понякога съм главен режисьор,

създавам ту комедия, ту драма.

 

Ролята ми днес е по Сервантес,

играя лудия идалго - Дон Кихот,

със вятърните мелници се боря

за смисъла на собствения си живот.

 

В играта се научих да отстъпвам,

но също -  да не се предавам,

след неуспех - отново да опитвам,

след падане - да се изправям.

 

Какви сценарии ще ми предложат,

какви ли роли още ще играя,

декор безмълвен, ангел или дявол -

че Хомо Луденс съм, това го зная!

 

 

© Арина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??