Jun 10, 2010, 4:35 PM

Homo Ludens

  Poetry
795 0 5

Homo Ludens

 

Животът, казват, бил сложна игра,

без шаблони и модел на поведение,

без определени правила и карта

с указана посока на движение.

 

Не ме попитаха дали ми се играе -

само връчиха ми  тленно тяло.

Харесвам ли го или не, не зная,

на душата моя дом да бъде щяло.

 

Макар че с него заедно пътуваме,

останахме различни по природа,

аз търся свойта светлина духовна,

то - земните доволства и угода.

 

В училището театрално на живота

имам своя актьорска програма,

понякога съм главен режисьор,

създавам ту комедия, ту драма.

 

Ролята ми днес е по Сервантес,

играя лудия идалго - Дон Кихот,

със вятърните мелници се боря

за смисъла на собствения си живот.

 

В играта се научих да отстъпвам,

но също -  да не се предавам,

след неуспех - отново да опитвам,

след падане - да се изправям.

 

Какви сценарии ще ми предложат,

какви ли роли още ще играя,

декор безмълвен, ангел или дявол -

че Хомо Луденс съм, това го зная!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...